Снимка от официалната среща между българския външен министър и турския външен министър предизвика сериозни реакции и въпроси дали във Външно министерство изобщо функционира служба „Протокол“.
Причината е не темата на разговорите между двете делегации, а визията на българския първи дипломат по време на официалното посрещане. На разпространения кадър министърът е с тоалет, който оставя едното рамо открито – избор, който според дипломати и експерти по етикет е трудно защитим при подобно събитие.
Особено когато става дума за официална двустранна среща на високо ниво, проведена през деня, в държавна институция и с участието на външния министър на Турция – държава, известна със значително по-консервативните си разбирания по отношение на официалния протокол и представителността.
В дипломатическата практика съществуват ясни разграничения между дневни и вечерни събития. Облекла с открити рамене традиционно се допускат на вечерни приеми, гала събития или неформални церемонии. При официални работни срещи в държавни институции стандартите са значително по-консервативни именно защото представляваш не себе си, а държавата.
Затова критиките този път са насочени не толкова към самия министър, колкото към хората, които би трябвало да се грижат за протоколната подготовка.
„В Министерството на външните работи няма ли протокол? Няма ли хора, които да кажат кое е подходящо и кое не е? Не става дума за модна критика, а за елементарни правила на държавното представителство“, коментират наблюдатели в социалните мрежи.
Случаят повдига и по-широк въпрос за професионализма във външнополитическата администрация. Защото дипломатическият протокол не е каприз или формалност. Той е система от правила, изграждана десетилетия наред, чрез която държавите демонстрират уважение към своите партньори и към собствените си институции.
Още по-неловко изглежда ситуацията на фона на факта, че срещата е с представител на Турция – държава, в която официалният етикет се спазва стриктно, а подобни детайли никога не се оставят на случайността.
Разбира се, едва ли една снимка ще предизвика дипломатически скандал между София и Анкара. Но тя вече предизвика друг скандал – вътрешен. Защото много българи си задават въпроса дали хората, които представляват страната навън, осъзнават, че във всеки подобен момент те са лицето на България, а не участници в светско събитие.
А когато става дума за външен министър, протоколът не е препоръка. Той е задължение.
