Румен Радев е един от политиците с най-дълга кариера, финансирана почти изцяло от държавния бюджет. Военен, командир на Военновъздушните сили, президент в два мандата, а от май 2026 г. и министър-председател. Тази биография поставя интересен въпрос на фона на постоянните политически спорове за пенсии, социални разходи и доходите на обикновените българи: какви средства получава самият премиер от държавата?
При напускането на Военновъздушните сили през 2016 г. Радев получава общо 132 169 лева обезщетения. Данните са съобщени официално от тогавашния министър на отбраната Николай Ненчев пред Народното събрание. Сумата включва полагащите му се 20 брутни месечни възнаграждения, обезщетение за неизползван отпуск и други дължими плащания.
След края на президентския му мандат законът му дава право и на пожизнено месечно възнаграждение като бивш държавен глава. Размерът му е 60% от основното възнаграждение на действащия президент. При сегашна основна президентска заплата около 8472 евро това означава приблизително 5083 евро месечно за бивш президент, преди данъчното облагане.
Всеки български президент получава президентска заплата пожизнено. Това са две депутатски заплати както база + надбавки. В неговия случай малко над 9000€ месечно.
Както министър-председател получава още 6566€ (без допълнителни начесления) заплата.
В мрежата се чудят как избирателите му си представят, че човек цял живот на богата държавна хранилка с официален месечен доход от над 17 000€ знае какво е да нямаш пари да си платиш парното.
Политическият въпрос е друг. Радев управлява в момент, в който правителството взема решения за размера на пенсиите, майчинството, бюджетните ограничения и доходите в публичния сектор. Самият той обаче се намира в доходна категория, до която огромната част от българските домакинства никога няма да се доближат.
Това прави всяко негово послание за финансовите лишения на гражданите по-чувствително. Премиерът има право на високата си заплата, бившият президент има законово право на пожизнено възнаграждение, а военният пенсионер има право на пенсия. Избирателите пък имат право да знаят точните суми и да преценят доколко управляващите разбират ежедневните финансови ограничения на хората, чиито доходи определят с решенията си.