Укрепват монопола на ”Булгаргаз”. През договора с ”Боташ” връщат посредниците. Това заяви бившият посланик на България в Русия Илиян Василев.
Повод за коментара му е днешното решение на служебното правителство, с което бе одобрено споразумение между „Булгаргаз“ и турската държавна газова компания „Боташ“, с което България получава достъп до терминалите и газопреносната мрежа на Турция за период до края на 2035 г.
Това споразумение обаче дойде малко след като руския президент Владимир Путин и турския държавник Реджеп Ердоган се споразумяха за изграждане на газов хъб. Има ли риск през него да потече руски газ към Европа?
Ето и цялото интервю:
Господин Василев, споменахте в друг наш разговор, че трябва много да се внимава какво ще направи служебното правителство с Турция, след като Реджеп Ердоган и Владимир Путин сключиха споразумение за газов хъб в южната ни съседка. Защо?
По много причини. Схемата, която може да се реализира, е смяната на собствеността на руския газ в Турция с включването му в общ микс, особено ако бъде направена борса. Той може да бъде купен от европейски компании и много трудно може да бъде проследен като път на руския газ към Европа. В рамките на покупката на руски газ и добива, който ще започне в края на тази година, тя може да реализира доста големи обеми.
Има ли такъв риск при подписаното с компанията “Боташ” споразумение от страна на служебното правителство, което е за достъп на “Булгаргаз” до газопреносната мрежа и терминалите за втечнен газ в Турция?
В това споразумение има няколко големи и критични проблема. България и Турция имаха нужда от подписване на междусистемно споразумение между операторите на двете системи – “Булгартрансгаз” и “Боташ”. Това го чакахме. Но не се получи. Вместо това имаме договор на един от търговците на българския пазар – държавен, за наем на капацитет. Няма нищо лошо, защото този наем на капацитет в турски терминали, се е случил, след като “Булгаргаз” не успя да наеме капацитет на Ревитуса. Нае два капацитета през април и октомври, но те не са достатъчни, за да успее да вкара природен газ. Отделен е въпросът защо не успяха там. Да речем обаче, че това е диверсификация на риска.
Проблемът е, че българското правителството (в частност министърът на енергетиката, който имаме честта да управлява този сектор), се хвърли да играе собственик на държавна компания и забравиха (и министърът, и президента), че имат задължението да отворят условията за достъп до тези терминали на всички опериращи в България фирми. Липсата на междусистемно споразумение лиши всеки опериращ в България национален или друг търговец да има достъп до турските терминали и тази привилегия държавата прехвърли само на “Булгаргаз”. Нали бяхме поели стъпки да диверсифицираме българския пазар…
Тоест с това споразумение държавата помага на “Булгаргаз” да осъществява монопол, така ли?
Държавата укрепва монопола на “Булгаргаз” и основната причина е, че поредните политици не могат да се разделят с мечтата да се изживяват като бизнесмени през държавни компании.
Конкуренцията и либерализацията на газовия пазар са единствените гаранции са стабилизацията му, за това, че цените ще са най-добрите възможни.
Истината е, че “Булгаргаз” при този министър и това правителство върнаха практиките на т.нар. посредници – на многото междинни ръце, които участват по пътя, като спекулират, че това е състезателна процедура. Тези процедури обаче се случват така, че от януари месец доставката се прави от близката до Борисов “Колмар” по старата схема през “Митилинеос”. Получава се някакво абсолютно безумие и затова цените са по-високи от борсовите. Имате веднъж източникът на природния газ – добивната компания в Норвегия, например, след това имате търговец, който продава този газ, “Митилинеос”, “Колмар”, една банка, близка до Борисов и най-накрая имате “Булгаргаз”.
Това ли ще стане с “Боташ”?
Точно това ще стане. “Булгаргаз” гарантира на “Боташ” монополното положение на неговите доставки, а “Боташ” гарантира монопола върху достъпа на терминалите. Размяната на монополи е ехото на това как гозпромовския монопол стана монопол на “Булгаргаз”.